Какво представлява интраперитонеалната химиотерапия?
За какво се използва интраперитонеалната химиотерапия?
Противопоказания за интраперитонеална химиотерапия
Начин на прилагане на интраперитонеалната химиотерапия
Какво представлява интраперитонеалната химиотерапия?
Докато първичният перитонеален мезотелиом се среща рядко, перитонеалната карциноматоза (туморна инфилтрация на перитонеума) се наблюдава най-често при абдомино-тазови злокачествени заболявания. Това е често срещана проява при стомашно-чревни и гинекологични тумори по време на туморно заболяване, тъй като няколко стомашно-чревни и гинекологични злокачествени заболявания имат потенциала да прогресират в перитонеалната кухина.
Могат да се цитират няколко рискови фактора: локално напреднал карцином, перфорация на тумора и отваряне по време на резекция.
При колоректален рак перитонеумът е второто най-често метастатично място и има лоша прогноза със средна преживяемост от 6 до 9 месеца без проведено лечение.
В световен мащаб всяка година 240 000 жени се диагностицират с рак на яйчниците, а епителните карциноми представляват около 90% от всички случаи. Поради клиничната си изява често и за съжаление в напреднал стадий, ракът на яйчниците се открива, едва когато вече има перитонеална карциноматоза.
Лечението трябва да бъде мултимодално и да включва предоперативна системна химиотерапия, пълна циторедуктивна хирургия, комбинирана с интраоперативна химиотерапия. По този начин възможната пълна хирургична циторедукция е решаваща за прогнозата.
За количествено определяне на степента на перитонеалните метастази и определяне на възможността за намаляване на тумора се използва индекс на перитонеална карциноматоза (PCI).
Описана за първи път през 1980 г. , хипертермичната интраперитонеална химиотерапия представлява концепция за мултимодална терапия, използвана все повече при лечението на перитонеален карцином, като в днешно време е неразделна част от лечението на първични и вторични перитонеални тумори.
В днешно време хирургичната циторедукция в комбинация с интраперитонеална химиотерапия коренно промени подхода при пациентите със злокачествени тумори на перитонеума, което значително подобрява прогнозата при апендикуларните, колоректалните и овариалните тумори, както и перитонеалния мезотелиом. За какво се използва интраперитонеалната химиотерапия?
Интраперитонеалната химиотерапия (EPIC) се използва основно при пациенти с колоректален, овариален, стомашен и апендикуларен карцином, при които има данни за перитонеална карциноматоза и локално авансирал процес.
В допълнение към критериите за хирургична операбилност и коморбидните фактори, като се вземе предвид класификацията на Американското дружество на анестезиолозите (ASA), трябва да се вземат предвид чернодробната и бъбречната функция и кумулативната доза химиотерапевтично лечение, за извършване на процедурата. Стомашен карцином – при стомашен карцином перитонеалната карциноматоза е много честа, дори след радикална операция циторедукционната хирургия с интраперитонеална химиотерапия забавя онкологичната прогресия, без да засяга дългосрочната преживяемост.
Колоректален рак – перитонеумът е второто най-често метастатично място след черния дроб, като около 7% до 15% от пациентите в колоректален рак имат синхронна карциноматоза, а 4% до 19% развиват след операция. Подобрение в прогноза на пациентите се забелязва след въвеждането на интраперитонеална химиотерапия с циторедукционна хирургия.
Перитонеален псевдомиксом и муцинозни тумори на апендикса – циторедукцията с EPIC е добре установена като единственото лечение на муцинозни тумори с перитонеална дисеминация въз основа на ретроспективни и сравнителни проучвания.
Мезотелиом – мезотелиомът е рядък тумор с перитонеален произход. Циторедукцията с интраперитонеална химиотерапия подобрява средната преживяемост с до 4 години, но с повтарящи се процедури.
Противопоказания за интраперитонеална химиотерапия
Проведени са множество проучвания във връзка с ползите и рисковете при интраперитонеална химиотерапия. Доказано е, че когато хирургичната циторедукция е непълна, вече няма ползва от EPIC върху преживяемостта.
От медицинска гледна точка, в допълнение към коморбидните фактори като тежки сърдечно-съдове заболявания и сериозно белодробно заболяване, чернодробната и бъбречната недостатъчност могат да усложнят процедурата и трябва да са противопоказания за процедурата.
Алергията към цитотоксични агенти е едно от основните противопоказания.
От хирургична гледна точка, интраперитонеална химиотерапия е противопоказана, когато перитонеалната карциноматоза обхваща коренът на мезентериума, ретроперитонеум и пикочния мехур. Целта на интраперитонеалната химиотерапия е да се получи висока локална концентрация на химиотерапевтика и ниска системна концентрация.
Начин на прилагане на интраперитонеалната химиотерапия
Интраперитонеалната химиотерапия се прилага по различен начин и в различни количества в зависимост от вида на злокачественото заболяване, неговото разпространение и общото състояние на пациента. Обичайно се прилагат 3-дневни курсове на интраперитонеална химиотерапия през няколко седмици до месец. След всяка една апликация се назначават контролни изследвания, като ако има повишени стойности на възпалителните маркери или някои от страничните ефекти на химиотерапевтика, апликацията се прекратява.
Самият химиотерапевтик обикновено се аплицира с помощта на предходна лапароскопия, при която се прави обстоен оглед на коремната кухина за перитонеална карциноматоза и от някои лезии се взима биопсичен материал за потвърждаване. Поставя се дрен, през който се аплицира химиотерапевтика. След всеки 3-дневен курс дренът се премахва.
След апликацията на EPIC някои пациенти могат да изпитват обща отпадналост, гадене и да имат коремни болки. Именно за това, след апликацията обикновено има водно-солева реанимация с антиеметици и обезболяващи.
